Пуснали сте реклама във Facebook за 50 евро? Възможно е вече да дължите ДДС регистрация

Чл. 97а ЗДДС задължава всяка фирма или самоосигуряващо се лице, което получава услуга от чуждестранен доставчик (реклама в Google или Meta, абонамент за Shopify или AI инструмент), да се регистрира по ДДС по специален ред, без праг на оборота, и да самоначислява 20% ДДС върху тези услуги с протокол и месечна декларация към НАП. Заявлението се подава най-късно 7 дни преди първото плащане или получаване на услугата.

Ето сценарий, който виждаме постоянно. Фрийлансър или малка фирма без ДДС регистрация решава да рекламира: 50 евро бюджет в Meta, колкото да тества. Кампанията върви, фактурата от Ирландия пристига, всичко изглежда наред. Никой не подозира, че по българския ЗДДС задължението за специална ДДС регистрация е възникнало още преди тази фактура, и че оттук нататък се дължи месечна декларация към НАП. Не при прага от 51 130 евро годишен оборот, който важи за стандартната регистрация. При първата фактура от чуждестранен доставчик.

Режимът се казва регистрация по чл. 97а от ЗДДС и засяга много малки бизнеси, които не подозират за него.

Кого хваща чл. 97а

Логиката на закона е проста: когато българско лице, извършващо стопанска дейност, купува услуга от доставчик, установен извън България, българската хазна също иска своето ДДС. Понеже чуждият доставчик няма как да го внесе тук, задължението се прехвърля върху получателя: вие сами си начислявате 20% върху стойността на услугата и ги внасяте. За да може НАП да проследи това, законът изисква специална, ограничена ДДС регистрация: чл. 97а.

Кои услуги на практика? Почти всичко дигитално, което ползвате в работата си:

• реклама в Google Ads, Meta (Facebook/Instagram), LinkedIn, TikTok
• комисиони от платформи като Upwork, Fiverr, Etsy, Shopify, Booking, Airbnb (ако отдавате имот през платформа, вижте наръчника ни за домакини)
• хостинг, домейни, SaaS инструменти
• абонаменти за AI услуги като Claude или ChatGPT, когато се ползват за дейността

Обхватът не се изчерпва с ЕС. Задължението възниква и при доставчици от трети страни; американска компания без европейско фактуриране също влиза в режима. Определящото е, че доставчикът не е установен в България, а вие сте данъчно задължено лице.

Кой е „данъчно задължено лице"? Всяка фирма, но и всеки фрилансър и самоосигуряващ се със свободна професия. Единствените извън обхвата са частните потребители: ако си плащате AI абонамент за лична употреба, нямате никакво задължение. Доставчикът ви начислява ДДС като на потребител и толкова. Границата минава през това дали услугата обслужва стопанска дейност.

И още едно разграничение, което спестява паника: ако фирмата ви вече има стандартна ДДС регистрация (по чл. 96 или доброволна по чл. 100), не ви трябва чл. 97а. Самоначисляването минава през нормалната ви регистрация, при това с право на данъчен кредит. Чл. 97а е режимът специално за нерегистрираните.

Правилата на играта: срокове, протоколи, декларации

Регистрацията е предварителна. Заявлението към НАП се подава не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие (получаването на услугата) или преди авансовото плащане, ако то настъпи по-рано. На практика: преди първото плащане или фактура. Не „когато се усетите", не „в края на годината". Типичното нарушение по чл. 97а е закъсняла регистрация от човек, научил за режима постфактум.

За всяка получена услуга протокол. Съставя се в срок до 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, с начислени 20% върху стойността на услугата. Ако през месеца сте платили 400 евро на Google и 200 евро на Meta, начислявате 80 + 40 = 120 евро ДДС за внасяне.

Месечна декларация, винаги. Регистрираните по чл. 97а подават справка-декларация всеки месец, включително при нулева дейност. Пропуснат месец без реклама не означава пропусната декларация, а нулева декларация, която пак трябва да се подаде в срок, заедно с дневниците.

Без право на данъчен кредит. Тук се греши най-често. Регистрацията по чл. 97а е ограничена: с нея не сте регистрирани за собствените си доставки, а само за да самоначислявате ДДС по услугите, които получавате отвън. Затова внасяте начисленото ДДС, но не приспадате данъка от покупките си. Дневникът за покупки в декларацията остава празен. Ако софтуер или счетоводител по навик отрази протокола и в двата дневника (както би било при пълна регистрация), декларацията излиза с нетна нула и е грешна. Доставчиците от ЕС декларират B2B услугите към български фирми във VIES, до който НАП има достъп, така че разминаването може да бъде установено.

За неподадено в срок заявление за регистрация законът предвижда глоба от 255,65 до 2 556,46 евро (чл. 178 ЗДДС; в текста на закона сумите още стоят като 500 до 5 000 лв., но по Закона за въвеждане на еврото се прилагат превалутирани по курс 1,95583), а за неначислен данък санкцията е в размера на самия данък, но не по-малко от 255,65 евро (500 лв.), плюс лихви (чл. 180 ЗДДС). Ако сами начислите пропуснатия данък до 6 месеца след срока, глобата пада на 5% от данъка (минимум 102,26 евро), а до 18 месеца на 10% (минимум 204,52 евро). При реклама за 50 евро дължимото ДДС е 10 евро; административната цена на пропуска може да е стотици пъти по-висока.

Защо почти никой не знае за това

Защото нищо в процеса не ви подсеща. Google и Meta с удоволствие приемат плащането ви и без български ДДС номер. Фактурата пристига по имейл и изглежда легитимно. Праг за оборот няма, така че интуицията „малки сме, ДДС не ни касае" тук просто не работи. А режимът е достатъчно встрани от масовата счетоводна рутина, че дори част от счетоводителите го поглеждат едва когато НАП попита.

Резултатът: задължение, което възниква тихо, трупа се месечно и се открива обикновено при проверка или при опит за стандартна ДДС регистрация години по-късно.

Как е решено в TaxMate

В TaxMate режимът е настройка, а не ръчна дисциплина. В Настройки → Данъчна регистрация по ЗДДС активирате „Регистрация по чл. 97а от ЗДДС" и оттам нататък системата прилага правилата автоматично:

• фактурите от чуждестранни доставчици (Google, Meta, платформени комисиони, софтуерни абонаменти) се обработват с протокол и начислени 20% ДДС
• протоколите влизат само в дневника за продажби, а дневникът за покупки остава празен по дизайн, така че грешката „приспаднат кредит, който не се полага" е технически изключена
• в края на всеки месец получавате готова справка-декларация с точната сума за внасяне, във формат за подаване към НАП, включително за месеците без дейност

Същата секция с настройки покрива и съседните специални режими: чл. 99 (ВОП) при покупка на стоки от ЕС и режим OSS при продажби към крайни клиенти в ЕС.

Проверете се за пет минути

Два въпроса. Плащате ли на чуждестранен доставчик за реклама, платформа, хостинг или софтуер, който ползвате за дейността си? Имате ли стандартна ДДС регистрация? Ако отговорите са „да" и „не", имате задължение по чл. 97а, независимо от оборота. Ако регистрацията ви предстои, направете я преди следващото плащане, а не след него. А смятането оттам нататък оставете на софтуера.

Източници

• Закон за данък върху добавената стойност, пълен текст
• Портал за електронни услуги на НАП