Чл. 97а от ЗДДС важи без праг за оборот: първото плащане към Google, Meta, Shopify или за AI абонамент може да ви задължи да се регистрирате. Срокове, протоколи, глоби и как TaxMate ги смята автоматично.
Ето сценарий, който виждаме постоянно. Фрийлансър или малка фирма без ДДС регистрация решава да рекламира: 50 евро бюджет в Meta, колкото да тества. Кампанията върви, фактурата от Ирландия пристига, всичко изглежда наред. Никой не подозира, че по българския ЗДДС задължението за специална ДДС регистрация е възникнало още преди тази фактура, и че оттук нататък се дължи месечна декларация към НАП. Не при прага от 51 130 евро годишен оборот, който важи за стандартната регистрация. При първата фактура от чуждестранен доставчик.
Режимът се казва регистрация по чл. 97а от ЗДДС и вероятно засяга повече малки бизнеси в България от която и да е друга данъчна разпоредба.
Логиката на закона е проста: когато българско лице, извършващо стопанска дейност, купува услуга от доставчик, установен извън България, българската хазна също иска своето ДДС. Понеже чуждият доставчик няма как да го внесе тук, задължението се прехвърля върху получателя: вие сами си начислявате 20% върху стойността на услугата и ги внасяте. За да може НАП да проследи това, законът изисква специална, ограничена ДДС регистрация: чл. 97а.
Кои услуги на практика? Почти всичко дигитално, което един модерен бизнес ползва:
Важно: обхватът не се изчерпва с ЕС. Задължението възниква и при доставчици от трети страни; американска компания без европейско фактуриране също влиза в режима. Определящото е, че доставчикът не е установен в България, а вие сте данъчно задължено лице.
Кой е „данъчно задължено лице"? Всяка фирма, но и всеки фрийлансър и самоосигуряващ се със свободна професия. Единствените извън обхвата са частните потребители: ако си плащате AI абонамент за лична употреба, нямате никакво задължение. Доставчикът ви начислява ДДС като на потребител и толкова. Границата минава през това дали услугата обслужва стопанска дейност.
И още едно разграничение, което спестява паника: ако фирмата ви вече има стандартна ДДС регистрация (по чл. 96 или доброволна по чл. 100), не ви трябва чл. 97а. Самоначисляването минава през нормалната ви регистрация, при това с право на данъчен кредит. Чл. 97а е режимът специално за нерегистрираните.
Тук е мястото, където добрите намерения се разминават с календара.
Регистрацията е предварителна. Заявлението към НАП се подава не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие (получаването на услугата) или преди авансовото плащане, ако то настъпи по-рано. На практика: преди първото плащане или фактура. Не „когато се усетите", не „в края на годината". Огромната част от нарушенията по чл. 97а са именно закъснели регистрации от хора, които са научили за режима постфактум.
За всяка получена услуга протокол. Съставя се в срок до 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, с начислени 20% върху стойността на услугата. Ако през месеца сте платили 400 евро на Google и 200 евро на Meta, начислявате 80 + 40 = 120 евро ДДС за внасяне.
Месечна декларация, винаги. Регистрираните по чл. 97а подават справка-декларация всеки месец, включително при нулева дейност. Пропуснат месец без реклама не означава пропусната декларация, а нулева декларация, която пак трябва да се подаде в срок, заедно с дневниците.
Без право на данъчен кредит. Тук е най-честият източник на грешки. Регистрацията по чл. 97а е ограничена, „непълна": с нея не сте регистрирани за собствените си доставки, а единствено за да самоначислявате ДДС по услугите, които получавате отвън. Именно затова тя не дава право на данъчен кредит: внасяте начисленото ДДС, но не можете да приспадате данъка от покупките си. Дневникът за покупки в декларацията остава празен. Ако софтуер или счетоводител по навик отрази протокола и в двата дневника (както би било при пълна регистрация), декларацията излиза с нетна нула и е грешна. НАП засича самоначисляването срещу VIES декларациите, които чуждите доставчици подават, така че разминаването не остава скрито.
За неподадено в срок заявление за регистрация законът предвижда глоба от 500 до 5 000 лв. (любопитна подробност: санкциите в ЗДДС не са превалутирани и остават в лева, около 256 до 2 557 евро), а за неначислен данък санкцията е в размера на самия данък, но не по-малко от 500 лв., плюс лихви. При реклама за 50 евро дължимото ДДС е 10 евро; административната цена на пропуска може да е стотици пъти по-висока.
Защото нищо в процеса не ви подсеща. Google и Meta с удоволствие приемат плащането ви и без български ДДС номер. Фактурата пристига по имейл и изглежда легитимно. Праг за оборот няма, така че интуицията „малки сме, ДДС не ни касае" тук просто не работи. А режимът е достатъчно встрани от масовата счетоводна рутина, че дори част от счетоводителите го поглеждат едва когато НАП попита.
Резултатът: задължение, което възниква тихо, трупа се месечно и се открива обикновено при проверка или при опит за стандартна ДДС регистрация години по-късно.
В TaxMate режимът е настройка, а не ръчна дисциплина. В Настройки → Данъчна регистрация по ЗДДС активирате „Регистрация по чл. 97а от ЗДДС" и оттам нататък системата прилага правилата автоматично:
Същата секция с настройки покрива и съседните специални режими: чл. 99 (ВОП) при покупка на стоки от ЕС и режим OSS при продажби към крайни клиенти в ЕС. Когато бизнесът ви порасне отвъд чл. 97а, конфигурацията пораства с него.
Три въпроса. Плащате ли на чуждестранен доставчик за реклама, платформа, хостинг или софтуер, който ползвате за дейността си? Имате ли стандартна ДДС регистрация? Ако отговорите са „да" и „не", имате задължение по чл. 97а, независимо от оборота. Ако регистрацията ви предстои, направете я преди следващото плащане, а не след него. А смятането оттам нататък оставете на софтуера.
TaxMate
Регистрация за 2 минути.
Продължете да четете
Режимът OSS (обслужване на едно гише) свива чуждестранните ДДС регистрации до една тримесечна декларация в НАП. Кога ви трябва, как работи прагът от 10 000 евро и къде са уловките.
Регистрационният номер не е най-скъпата грешка на домакините в Airbnb и Booking. Обясняваме ДДС по чл. 97а върху комисионите на платформите и какво реално се промени от 20 май 2026 г.
